Дончево е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, Област Добрич.
Село Дончево се намира на 7 км на юг от град Добрич, на ж п линията за София. Има над 400 къщи и е разположено от двете страни на ж п линията. Структурата на улиците е перпендикулярна. На север, юг и на няколко ниви на запад около селото се намират гори. Обработваемата земя на селото е 27000 декара, а горите около 22000 декара. На югозапад от селото протича Суха река като преди село Одринци образува язовир «Ведрина» с площ 3000 декара. В горите край Дончево е разположен най-големия промишлен птицекомбинат в България. В частта на Донената гора години наред личаха изкопани окопи на съветски танкове, били тук през септември 1944 г.
Селото е построено през 1928-32 г. от румънските власти с цел колонизация на Южна Добруджа, като първоначално построените къщи са били 100. Румънската държава, построила тези къщи безвъзмездно на преселените от Македония румъни(куцовласи). Има голямо читалище, построено след 1957 г. и открито с прожекция на филма «Хитър Петър». Голяма е читалищната библиотека. Училището е на два етажа с отделен спортен салон. Има хубав селски стадион. Сграда с магазини в центъра на селото, построени по-време на кметуването на дончевеца Лазар Иванов Йорданов през 1969 година. Този човек е първият дончевец, завършил Софийски университет, специалността философия, после станал преподавател в учителския институт в Добрич . Има казан за ракия. Сграда на кметството със здравна служба и телефонна станция.. За първи път ток светва в селото на 4 декември 1954 г. Цялостнето водоснабдяване е направено през 1963 г., а първичното към 1952.
От празниците най-много се тачат Заговезни, Гергьовден и Коледа.
Можеби най-чакан празник от дончевци е Заговезни, на който се кладят огньове, по принцип на кръстопът и се използват за хвърляне(баскане) на стрели, които се изработват обикновено от леска или ципитлак, и двете са храсти като стрелата обикновено е заострена петоъгълна, а ушите(крилата) се правеха само от мекиш, мек храст, а сега се правят от леска. Стрелата се нанизва на шиш, тънка дрянова пръчка, после ушите ѝ се палят на огъня и чрез удар върху дебела дрянова пръчка се хвърля в небето като в миналото се хвърляха стрели със заклинания-за здраве, за отделните животни в двора, за любов(хвърля се на тая, за която искаш да се ожениш). Хвърлянето на стрелите става само от момчета и мъже, а момичетата и жените само стоят край огъня. Самите стрели биват три вида : с единични уши, с двойни и едни над други уши,поставени на 90 градуса, така наречената Господива стрела, посветена на дядо Господ, която се хвърля първа перпендикулярно към небето, а третата стрела е без връх и се нарича Маканкуца. Късно следобед на Заговезни в селото се извършва ритуала по «вземане на прошка», като по-младите вземат прошка от родителите си, възрастните си съседи, роднини и кръснековци(кумовете на сватбата). Взимането на прошка става като младите поемат дясната ръка на възрастните, искат им прошка и като им я дадат целуват ръка. После възрастните ги канят на подредената трапеза, на която има задължително нарязани, обелени кокоши яйца и цяла варена кокошка, поръсена със сол и червен пипер. След този ритуал се отива на огъня за хвърляне на стрели. Когато огъня почти загасне той се прескача на кръст с пожелание да няма бълхи върху хората.